Кой е Стоил Куцев-Даскала
Роден на 9-ти май 1948 г. в гр.Пловдив.
Основното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в гр.Пловдив. Завършва гимназия „Професор Асен Златаров“ в гр. София през 1967 г., след което постъпва в СУ „Климент Охридски“, специалност „Право“.
В казарма е от 1969 г. до 1971 г. През 1972 г. записва специалност „Българска филология“ във Висшия педагогически институт в Шумен, който от 1995 г. прераства в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
Дипломира се през 1977 г. и започва работа като учител по български език и литература по разпределение. През учебната 1977/78 г. е в карловското село Дъбене, а през следващите две години учителства в пловдивските села Ясно поле (1978/79 г.) и Манолско Конаре (1979/80 г.). През 1980 г. постъпва на работа след спечелен конкурс в Английската езикова гимназия в гр.Пловдив, където работи като преподавател по български език и литература. През 1991 г. се премества в новосъздадената Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в Пловдив, където работи до 1996 г., а след това заминава за Германия при семейството си. Междувременно заболява от сърце и преживява тежка сърдечна операция в Германия, след което е пенсиониран по болест.
Умира от инфаркт на 30-ти декември 2012 г. в германския град Риза на 64-годишна възраст.
Другите за него
“”...
“"Стоил Куцев беше наш състудент от Висшия педагогически институт- Шумен.Проведохме осем срещи на випуск`76, специалност българска филология. Търсихме го , но не го намерихме и той никога не дойде на тях. Едва тази година, чрез колежката ни Таня Караиванова, разбрахме за удивителния живот и признанието на неговите ученици, за обичта към професията и литературата на Стоил. Спомнихме си с добро за слънчевото момче с красива усмивка! Поздравления за учениците и приятелите му! Светла му памет!"”.
Кънчо Тодоров, състудент
“Обичаше дори тези, които не го обичаха.”...
“Учеше дори тези, които не искаха да бъдат научени. Даваше дори на тези, които нямаха нужда да им бъде давано."”.
Илиян Илиев, възпитаник на ЕГ "Пловдив", випуск 1984 г.
“Винаги търсеше нещо, което никога не намираше, от рода на Пеньо Пенев”...
“Богата натура, ако съумееш да влезеш зад черупката. Мечтаеше да бъде обичан и винаги се впускаше в перипетии, които го нараняваха.”.
“Със Стоил бяхме колеги във Френска езикова гимназия в Пловдив”...
“Човек с невероятна сетивност към истинските, чисти хора! С финес и красота умееше да създава любов край себе си! Адмирации за начинанието!”.
Нели Хубенова, бивш преподавател по български език и литература във Френска езикова гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" - гр.Пловдив
“Има разговори, които приличат на проливен дъжд в пустиня”...
“Те вървят леко и са пълни с хумор и самоирония, с цитати и прозрения, на моменти поставят мирогледа ти на изпитание. След това си тръгваш, срещаш други познати и те замъкват някъде, влизаш в чалгата, но чалгата не може да влезе в теб. Защото ти все още си там – в оазиса насред пустинята, усмихвайки се на своите събеседници, шлифовайки поредното словесно бижу. И сега аз питам като Исак Бабел: Къде по целия свят ще намерите хора като тях? И този текст е създаден за него и пияниците около него, тези безобразни типове от махалата в Пловдив, сякаш излезли от роман на Стайнбек, вътрешните емигранти на социализма, за които алкохолът беше убежище – по примера на много руски дисиденти – а ерудицията начин на живот. Сбогом, Даскале!”.
Емил Кошлуков - Председател на Управителния съвет на фондация "Стоил Куцев-Даскала"