Бяхме много приятно изненадани, когато в началото на събитието г-н Секулов сподели своето възхищение от фондация „Стоил Куцев - Даскала”. Той акцентира върху факта, че усилията на хората във фондацията, която насърчава учениците на ЕГ „Пловдив” до 18-годишна възраст (не казвам „настоящи”, защото цитирам г-н Кошлуков: „бивши ученици на Английската няма”) занимават активно с ценностна литература, не остават незабелязани и са високо оценени от обществото. До него в този момент седеше писателката Ина Иванова, която също беше гост в летния литературен лагер, организиран от фондацията през септември 2015 г. Водещият даде яснота за дейността на фондацията и изтъкна полезните контакти на учениците с български писатели и развиването на писателските умения на младите в курсове по творческо писане. Трогваща беше фразата: „Хората от фондация „Стоил Куцев – Даскала” им (на учениците) даряват смисъл, че в това (писането и четенето на литература, и то българска) има смисъл”. Разбира се, зад тази дейност и очевидните резултати и изяви стоят трудът на хората от фондацията и щедрите дарения на завършили възпитаници на Английската гимназия и това се забелязва и оценява. Има смисъл!

След тази важна бележка (макар и не под линия) започна срещата, която всички очаквахме с нетърпение. Писателят Александър Шпатов е млад и амбициозен човек, ангажиран и призован с Мисия „Литература”.Той сподели, че публикува първата си книга с разкази „Бележки под линия”, когато е едва 20-годишен, вдъхновен от спечелването на второ място на литературен конкурс. През същата 2005 г. печели награда за дебют „Южна пролет”. Досега е издал 6 книги и се вълнува живо от развитието на инициативата, свързана с ЧитАлнЯта в София, като той е част от нейните създатели. Всъщност новата му книга „Том 2.0” с атрактивното подзаглавие „кратки.градски.” представлява редактирана и подобрена компилирана версия на разказите му от „Бележки под линия”, „Разкази под линия” (2008) и „Календар с разкази” (2011). Александър Секулов попита младия автор защо е избрал точно това заглавие и дали не е рискувал с прекалени лаконичност и простота. Идеята зад това заглавие всъщност е като в компютърните технологии заради елемента „2.0”, което се предполага, че е нещо ново, подобрено, преработено. И това наистина важи за „Том 2.0”, защото, както Ал. Шпатов изтъкна, че е важно за него разказите да са добре редактирани и събрани в една цялост – да са споени, независимо от факта, че не са смислово свързани. По негови думи литературата му е лека за четене и дори с Ал. Секулов се пошегуваха, че разказите му са едни такива.. 20-годишни и наивни – дори като стил. Самият писател твърди, че се е уморил да пише разкази и обмисля идеята да създаде роман, но 8-часовият му работен ден все още пречел на изпълнението на тази идея. Шпатов няколко пъти повтори, че всъщност няма самочувствието на велик писател и че е повече читател. Точно затова той сподели голямата си радост от успеваемостта на проекта ЧитАлнЯта, защото всяка книга е „минала през ръцете му”, а също и през хола му, превърнат във временен склад в началото. За Пловдив като Европейска културна столица би било полезно да се заимства тази креативна идея – всеки да може да дари една книга на определено за това място и в замяна да получи достъп до книгите на другите дарители.

И така в края на вечерта публиката също имаше възможност да зададе своите въпроси към изключително приветливия автор, а той отговори с ентусиазъм на всекиго. Този непринуден, приятелски разговор създаде положителна атмосфера и очерта усмивки по лицата. Пожелахме си срещата да не беше свършвала.

Автор: Драгослава Кръстева

Снимки: https://www.facebook.com/clubpetnoto/photos/