"Казват ми - опиши себе си. Пиша се. Не често, не и трагично рядко. Там съм аз - между думите, в най-истинското ми съществуване. Побирам се в няколко достатъчни за 16-те ми години живот. Не са необходими повече, за да осъзнаеш простосмъртието на самия себе си и да признаеш тяхното безсмъртие. Клишетата са вдъхновяващи, но вдъхновенията са...някак цяла една нова естетика. Търся я, намирам я, тръгва си...Господи, точно липсата й е вдъхновяваща. Фотев, Яворов, Тонев, Дамянов не мърдат от нощното ми шкафче, не им давам да прашасат. На слушалките им омръзна да пускам Metallica, Black Sabbath, Guns n Roses. Белият стих ми дава свобода, взима ми точките, затова тук ще завърша така:

След смъртта ще се превърнеш в прах,

ще умреш и ще изстинеш,

иначе нямаше да ме е страх,

да те пусна за да си отидеш.

Защото бих те следвала ако

ти се струваше,

 а то...винаги си струва,

 и ти...дори да си отидеш,

 и аз след тебе в прах ще се превърна. "