"На въпроса:,,Какви книги обичате да четете?" повечето хора отговарят с имена на класици. Аз не правя изключение. Техните творби определено не са развлекателно четиво за през обедната почивка или нещо, на което да хвърлиш бърз поглед, докато чакаш автобуса. Започвайки да ги четеш, ти трябва да си готов за пътуване през дълбините на собственото си съзнание. Всяка страница е като безброй емоционални приливи и отливи и ако не си достатъчно подготвен, корабът ти се разбива в скалите. Но кое всъщност е най-паметното пътуване? Онова, което те е вдъхновило, разплакало или надградило като личност? Според мен трайна следа оставя не друго, а именно първото пътуване, първата книга, до която си се докоснал. Тя, подобно на първата любов, не се забравя. В този ред на мисли детските приказки са опияняващият спомен с аромат на ябълков пай, чаша топло мляко и майчина целувка. Навярно си спомняте финала на всяка приказка, който ви успокоява, че всички ще живеят щастливо до края на дните си.С времето обаче осъзнаваш, че в реалния живот не винаги става така. Хората правят саможертви, отчаяно преследват щастието и в крайна сметка не достигат до него сами, а посредством нечие чуждо щастие. В разказите си аз представям точно тази гледна точка.
"
Ето импресиите на Мария Белева, публикувани в сборник „Словото на младите в Езикова гимназия „Пловдив”, финансиран и издаден от Програма за подкрепа на НПО в България:
ДВЕ ИМПРЕСИИ ЗА ЛЮБОВТА
***
Ти ще си тръгнеш и светът ми пак ще стане чернобял. Ще се лутам безцелно по коридорите в опит да те зърна. Ще те чакам на местата, където сме се срещали и разминавали. Усмивките ми пак ще са прилично фалшиви, а сълзите – безсрамно истински. Накрая ще се превърна в нощна пеперуда, ще кръжа около светлината, а когато я докосна, ще изгоря. Не ме оставяй в тъмното, бъди ми светлина!
***
И тази нощ луната ще ми дойде на гости. Ще ù разказвам за несподелената си любов, а тя ще рони горчиви сълзи – сякаш безброй звезди. Ще укорявам теб, себе си, съдбата. Ще се питам защо никой от двама ни не събра достатъчно смелост. Луната ще ми съчувства безмълвно и търпеливо ще чака новия ден, новия ми разказ за теб.